Ирански елен - описание, местообитание, начин на живот

Красивото грациозно творение на ирански елен е роднина на всички копитни животни и рода Дама. Те се различават от другите подвидове по-голям размер и по-ярък цвят.

Ирански елен

Гърбът и шията на представителя на този вид са забелязани. А по гръбначния стълб те са в непрекъснати ивици. Също така разликата от другите видове е липсата на лопата върху рогата на мъжките.

Историята на иранския елен: учудващо, но факт

Историята на този елен започва много преди нашата ера. Първите петроглифи в Иран, където водачите ловуват тези грациозни животни, датират от 200-600 г. пр.н.е. Чарлз Рийд говори за това в своята научна статия в средата на 60-те години на ХХ век. Изненадващо е фактът, че след откриването на този вид животни вече се смяташе за изчезнал. Намерени са останките, пещерни рисунки, споменавания в други източници, но до 1955 г. не е намерен нито един жив индивид. Смятало се е, че последните животни от този вид са били убити в началото на ХХ век в Иран и малко по-късно - в Ирак. Въпреки това, през миналия век те все още решават да изпратят експедиционна група в един от районите на Иран, където според предположенията все още могат да останат няколко възрастни животни, представители на рода Дама.

Експедиционният екип имаше късмет: те успяха да хванат млад ирански елен, а след известно време и женската. Имаше надежда, че населението може да се съживи. Животните са изпратени за изследване и развъждане в Западна Германия. Само пет години по-късно специалистите успяват да кръстосат двойката и да получат първите малчета. Но тук отново съдбата падна „на задните си крака“: в същата година мъжкият умря, но по това време те не намериха друг представител.

Изобилие и местообитание

Вече е известно, че представителите на елените, посочени по-горе, могат да живеят само на малки острови на земята, ненадвишаващи 1000 хектара. В края на 60-те години на миналия век броят на видовете ирански елен не е надвишавал 40 единици животни и всички те са живели в Иран в канала на река Диз и в гъсталаците на река Керхе. По принцип според наблюдатели животните могат да бъдат намерени близо до река Диз.

Експертите смятат, че тези животни могат да бъдат и в Ирак в каналите на определени реки. А също и в райони, където има източници на малария и няма население. Учените обаче също са наясно, че ако еленът е в Ирак, значи в много малък брой. Тъй като посоченият терен е трудно проходим, проверката на предположенията в даден момент от време остава трудна задача.

Иранският елен страда от бракониерство, числеността му е силно унищожена в местообитанията му. Само гъстата растителност и сложността на проходимостта на дивата природа помагат на тези същества да се скрият. Тази растителност обаче се изсича и се използва като гориво и затова местообитанията се намаляват. Освен това в Иран има проблем с обработваемите и земеделските земи. А местата, където живеят тези еленчета, са доста плодородни. Съществува заплаха от превръщането на тези земи в обработваема земя, ако местното население нарасне в размер.

Мерки за опазване

Dama dama mesopotamica
Експертите смятат, че една от най-оптималните и реални възможности за спасяване на елен като вид е уловът на повече здрави индивиди и преселването им в други региони. Вече гледка под надеждната защита на институциите, участващи в спасяването на застрашени животни. Комисарите също предлагат да се аклиматизират индивиди в Европа. Заслужава да се има предвид фактът, че кръстосването на иранския елен с най-близките роднини от съседни форми на копитни животни не дава резултати.Факт е, че иранският елен елен е силно засегнат от липсата на генетично разнообразие. Ако се появи постеля от кръстосване, тогава той или не е жизнеспособен или не може да се размножава.

Специалистите, занимаващи се с застрашени видове и отглеждане на дивеч, добре знаят, че времето не трябва да се пропуска. И трябва да се вземат решителни действия. За съжаление може дори да няма време за планиране и проектиране на задачи. Днес се създават специализирани племенни групи, които са разположени в резервата на територията на Иран. Площта му е много малка, само 20 хектара. Щом броят на иранските еленчета се увеличи поне с няколко двойки, те ще бъдат заселени в други защитени територии, резервати и резервати. Те също така ще направят опит да заселят индивиди в други страни с подобен климат. Това ще помогне да се застраховате от загуба на брой в резултат на болести и природни обстоятелства.

Глобалната общност за права на животните очаква сериозен подход към работата на своите ирански партньори за дивата природа. И че по въпроса за възраждането на популацията на иранските еленци ще бъде постигнат успех.

Препоръчваме ви да прочетете


Оставете коментар

за да изпратите

въплъщение
wpDiscuz

Все още няма коментари! Работим, за да го поправим!

Все още няма коментари! Работим, за да го поправим!

паразити

красота

ремонт